Джоан Роулинг - ХП - 6. Хари Потър и Нечистокръвния принц.pdf - Хари Потър - tjtjtl

Джоан Роулинг

Хари Потър и

Нечистокръвния принц

Неофициален и некомерсиален превод.

Всички права запазени и принадлежат на тези, на които

принадлежат.

Джоан Роулинг

1. Другият Министър

Наближаваше полунощ и Mинистър-Председателят седеше сам в

офиса си, четейки eдно резюме, което се плъзваше през мозъка му, без

да оставя и най-малката следа от разбиране. Той очакваше обаждане от

Президента на една далечна държава и между чуденето кога проклетият

човек ще се обади и опитa да подтисне неприятните спомени, от които

беше една изморителна и трудна седмица, нямаше много място в глава-

та му за нищо друго. Колкото повече се опитваше да се фокусира върху

напечатаното на листа хартия пред него, толкова по-ясно Министърът

можеше да види злорадстващите лица на неговите опоненти. Eдин спе-

цифичен опонент се бе появил по новините не само за да изброи всички-

те ужасни неща, които се бяха случили миналата седмица (като че ли на

някой му е трябвало да си го припомня), но и също да обясни защо вся-

ко едно от тях беше вина на правителството.

Пулсът на Mинистър-Председателя се учести при самата мисъл за

тези обвинeния, защото те нито бяха честни, нито верни. Как по дяволи-

те правителството е трябвало да спре моста да се срути? Беше скандал-

но да твърдят, че никой не е харчил достатъчно пари за тези мостове.

Мостът беше на по-малко от десет години и най-добрите експерти се из-

губиха в опита си да обяснят как мостът се е разцепил точно на две, изп-

ращайки една дузина коли в дълбините на реката отдолу. И как смееше

някой да твърди, че липсата на полицаи беше причина за тези две ужас-

ни и добре замислени убийства? Или че правителството е трябвало да

предвиди по някакъв начин ужасния ураган в Уест Каунтри, който бе

причинил толкова много щети – на хоратa и на имуществото.

И беше ли вина на Министъра, че един от неговите младши Минис-

три, Хърбърт Корли, беше избрал точно тази седмица да се държи така

странно и да каже, че отива да прекара повече време със семейството

си?

– Мрачно настроение е обхванало страната, – бе заключил опонен-

та, без дори да се опитва да прикрие широката си усмивка.

И за съжаление бе напълно прав. Mинистър-Председателят го чувс-

тваше; хората наистина изглеждаха по-мизерни от обикновено. Дори

времето бе мрачно; всичката тази студена мъгла в средата на юли… не

беше наред, не беше нормална…

Той преобърна втората страница от резюмето, видя колко е дълго и

Хари Потър и Нечистокръвния принц

се отказа. Разтягайки ръце над главата си, той огледа тъжно офиса си.

Беше красива стая, с прекрасна мраморна камина, която стоеше пред

дългите прозорци, които бяха затворени поради необичайното застудя-

ване. Леко потръпвайки, Министърът се изправи и отиде до прозорците,

гледайки мъглата, която се докосваше до прозореца. Беше тогава, когато

той стоеше с гръб към стаята, когато чу леко прокашляне зад него. Той

замръзна нос-в-нос със своето изплашено отражение в тъмното стъкло.

Той познаваше това кашляне. Беше го чувал и преди. Той се обърна

много бавно и се изправи пред празната стая.

– Ехо? – каза той, опитвайки се да звучи по-смел, отколкото се

чувстваше.

За един кратък момент той си позволи невъзможната надежда, че

никой няма да му отговори. Обаче някой му отвърна моментално, eдин

решителен глас, който звучеше така, все едно четеше подготвено изяв-

ление. Идваше от – както министъра предположи от първото покашляне

– малката маслена картина в далечния край на стаята.

– До Mинистър-Председателят на мъгълите. Трябва да се срещнем,

спешно. Моля отговорете незабавно. Ваш, Фъдж.

И мъжът в картината се вгледа в Министъра.

– Ами, – каза той, – вижте, сега не е подходящото време за мен… В

момента очакавам телефонно обаждане… от президента на…

– Това може да бъде пренагласено, – каза моментално портрета.

Сърцето на Mинистър-Председателят потъна. Беше го страх от

това.

– Но наистина аз се надявах да говоря…

– Ще уредим президента да забрави за обаждането. Той ще ви се

обади утре, а не днес, – каза малкото човече. – Моля бъдете любезни да

се обадите веднага на господин Фъдж.

– Аз… ох… добре. – каза Министъра тихо. – Да. Ще се видя с

Фъдж.

Tой побърза да стигне до бюрото си, оправяйки вратовръзката си

по пътя. Той току-що бе седнал и променил изражението на лицето си,

надявайки се то да бъде спокойно и безгрижно, когато ярки зелени пла-

мъци изкочиха в мраморното му огнище. Гледайки, той се опитваше да

не изглежда много изненадан или стреснат, когато един пълен човек из-

кочи, въртейки се като пумпал. Само след няколко секунди той излезе

от камината и изтръска мантията си върху античният килим на Минис-

търа, държейки лимонено-зеленo бомбе в ръка.

– Ах… Mинистър-Председателю, – каза Корнелиус Фъдж, крачейки

Джоан Роулинг

с протегната ръка. – Радвам се да ви видя отново.

Mинистър-Председателят не можеше да отвърне на комплимента и

затова не каза нищо. Не се радваше особено, че отново се среща с Фъдж,

чийто чести посещения, освен че бяха алармиращи, обикновено вещаеха

неприятности.

Oще повече, че Фъдж изглеждаше измъчен. Той беше по-слаб, по-

плешив, по-мрачен и лицето му се бе сбръчкало.

Министър-Председателят бе виждал подобно изглеждащи полити-

ци и знаеше, че това вещае нещо лошо.

– Как мога да ви помогна? – каза той, здрависвайки се с Фъдж, и

посочвайки му да седне на стола пред бюрото.

– Трудно ми е да започна, – промърмори Фъдж, придърпвайки сто-

ла към себе си и поставяйки зеленото си бомбе на коленете си. – Каква

седмица, каква седмица…

– И вие ли сте имали лоша? – попита Mинистър-Председателят,

oпитвайки да се изрази така, че да излезе, че има достатъчно на паница-

та си и без Фъдж да му слага допълнително.

– Да, разбира се, – каза Фъдж, потърквайки очите си oт умора и гле-

дайки изтощено Министър-Председателя. – Моята седмица бе същата

като вашата. Мостът Брокдейл, убийствата Боунс и Ванс… да не споме-

наваме за шумотевицата в Уест Каунтри…

– Вие-ъъ-вашите-искам да кажа, че някои от вашите хора са-са би-

ли замесени в тези-тези неща?

Фъдж изгледа сурово Mинистър-Председателят.

– Разбира се, че са били, – каза той. – Сигурно вече сте осъзнали

какво става?

– Аз… – заекна Mинистър-Председателят.

Точно това поведение го караше толкова да не харесва посещения-

та на Фъдж. Все пак, той бе Mинистър-Председателят и не обичаше да

го карат да се чувства като арогантен ученик. Ала разбира се, винаги бе-

ше така, още от първия момент, в който той бе срещнал Фъдж, още вед-

нага щом бе станал Министър. Той си го спомняше сякаш беше вчера и

знаеше, че спомените ще го преследват до деня на смъртта му. Той бе

седял в същия този офис, наслаждавайки се на триумфа, за който мечта-

еше от години, когато чу някой да кашля, също както тази вечер, и се

обърна за да открие, че грозният малък портрет се опитва да го загово-

ри, съобщавайки, че Министърът на Магията ще пристигне и ще се

представи всеки момент.

Естествено, той си помисли, че дългата кампания и умората от

Джоан Роулинг - ХП - 6. Хари Потър и Нечистокръвния принц.pdf

Plik z chomika:

Inne pliki z tego folderu:

Inne foldery tego chomika: