42 Орсън Скот Кард - Играта на Ендър.pdf

(1338 KB) Pobierz
Играта на Ендър
652919814.001.png 652919814.002.png
Орсън Скот Кард
Играта на Ендър
На Джефри,
който ме накара да си припомня колко невръстни и колко
зрели могат да бъдат децата.
Играта на Ендър
Части от тази книга намериха място в първия ми научнофантасти-
чен разказ „Играта на Ендър“, който през 1977 година бе публикуван в
августовския брой на списанието „Аналог“, издавано от Бен Бова. Него-
вата вяра в мен и в този разказ е в устоите на кариерата ми.
Хариет Мак Дугал от издателство „Тор“ е от онези рядко срещани
редактори, които вникват в повествованието и помагат на автора да го
направи точно според първоначалния си замисъл. В издателството не й
плащат достатъчно. Задачата на Хариет бе доста облекчена обаче от от-
личната работа на моята лична редакторка Кристин Кард. Аз също не й
плащам достатъчно. Благодарен съм и на Барбара Бова, която ми бе при-
ятел и литературен агент в добри и в трудни времена, както и на Том
Доуърти, моя издател, който на годишния конгрес в Далас ми позволи
да го убедя да издаде тази книга, което показва, че или има много верен
мерник, или че един конгрес може наистина страшно много да отегчи
човек.
4
Орсън Скот Кард
ГЛАВА ПЪРВА
„ТРЕТАКА“
Аз гледах с очите му и слушах с ушите му и те уверявам, че това
е момчето, което ни трябва. Или поне се доближава най-много до оно-
ва, което търсим.
Същото каза и за брат му.
Изследванията показаха, че брат му е крайно неподходящ. Но по
други причини. Те нямат нищо общо със способностите му.
Такова е положението и със сестра му. Спрямо него също имаме
известни колебания. Той е прекалено отстъпчив. Често е склонен да се
поддава на чужда воля.
Но не и ако насреща си има враг.
Тогава как да постъпим? Да му осигуряваме непрекъснато вра-
жеско обкръжение ли?
Щом се налага.
Останах с впечатлението, че това дете ти допада.
Ако бъгерите го надвият, ще се погрижат да заприличам на лю-
бимия му вуйчо.
Добре. Нали в края на краищата спасяваме света. Вземи го.
Операторката пред монитора се усмихна мило, разреши му косата и
каза:
– Андрю, сигурно вече наистина ти е омръзнал този противен мо-
нитор. И така, имам добра новина за теб. Ще ти го махнем още сега и
изобщо няма да боли.
Ендър кимна. Това, че изобщо няма да боли, бе, разбира се, лъжа.
Но тъй като възрастните я използваха винаги, когато наистина щеше да
боли, той можеше да приеме, че тези думи предсказват какво точно го
очаква. Лъжите понякога бяха по-надеждни от истината.
– И така, моля те, мини насам, Андрю, и седни ето тук, горе, върху
дивана за прегледи. След секунда докторът ще дойде да те види.
Ще му махнат монитора. Ендър се опита да си представи как ще се
чувства без апаратчето в тила си. Ще се търкалям по гръб в леглото и то
вече няма да ме притиска отзад. Няма да ми става ту студено, ту горещо,
когато се къпя. А и Питър ще престане да ме мрази. Ще се прибера у
5
Zgłoś jeśli naruszono regulamin